СТРАСТ

СТРАСТ

Между бедра
просмукани до кокъла,
стърчи мъжът,
до дръжката забит
и съска овлажнена
жар наоколо,
в тела залепнали
като с магнит.

До капка силата му,
еднооката,
потъна в нея…
Цялата.
Докрай…
И стече се след млякото…
В дълбокото…
Щом Ад е тя -
не му е нужен Рай.

Leave a reply