Стоейки на една гара…

Стоейки на една гара…

/на Милена/

Ръцете ми,
като юмручни влакове,
се сблъскаха
прегръщайки отсъствие.
И вдишванията ми
са очакване,
в което вместо теб,
се смее нищото…
Препълвам шепите си
от мълчание,
с което храня
белите си гълъби
от най-далечното си
разстояние
накацали в очите ми,
по ъглите.
В ръцете
с чанти от одрани глобуси
една среднощна чайка
се катери
по стълба,
от траверси впита в космоса.
Тук всяко утре
ме очаква вчера…
И мислите ,
бодливи като кестени,
търкалят се
по влажни тротоари.
Да се завърна
без да тръгна-лесно е,
когато има влак ,
а в него гара…

Leave a reply