Часовник

  • date
  • февруари 24, 2015

Часовник

Счупих всички часовници дето ме будят пустинен.
И уших си костюм от въздишки на цъфнали вишни.
Сложих в джоба си пясък пленен от смеха на делфини,
за да мога и сам да вървя,ала сам съм излишен…

Кривозъбите мисли подобно на мравки в редица
са понесли крило от сватовната мъртва калинка
дето щеше жених да ме води с куража на птица,
а оплете се в хищните мрежи на паяка скитник.

И щурците немеят с напукани устни в тревите
от солените песни които изпяха за тебе.
Паля огън весталки да дойдат.За нас да ги питам,
да разресвам косите им с рибешка кост вместо с гребен.

По ловджийски оглеждах от тебе следи да намеря
и напразно калинките молех да кацнат на пръста.
Цели шест дни огризвах до бяло любовния скелет,
а на седмия Бог се смили… И ме смъкна от кръста…

Leave a reply

Fields marked with * are required