Fields marked with * are required
СЛЕД КРАЯ НА СВЕТА
Този край на света ,дето всички с години предричат,
нещо взе ,че забрави за нас …И от скука се плашим
със несбъднати сенки ,които в страха ни надничат.
И изплезил език пътят ни зее черен и прашен.
Не познавам лицето му…Знам как е твойто на сбогом.
И навярно ,когато застанеш случайно пред него,
този миг ще е криво от смърт и тъга огледало,
а пък аз ще се чудя във кой от вас с обич да гледам.
Ще потръпна така ,както сребърно тръпне водата
под библейските стъпки на водното конче по нея
и ще кажа ,дори без да съм с ореол на главата:
„Ако Бог е за нас ,срещу нас ,кажи,кой ще посмее?…”
Затова този край на света въобще не ме плаши,
че отдавна съм там…И догарям живота си скучен.
И когато пристигне при мене , последен и страшен,
ще му сипя едно… И след него света ще заключа.
12.07.2014
Fields marked with * are required