Fields marked with * are required
СБОГУВАНЕ
Щом с друг те видя се взривявам,
подобно на барут в снаряд.
През зъби него обвинявам,
а пък на тебе ме е яд.
И краят в опит да отложа
от колебания тежи.
Треперят в тънката си кожа
милион изречени лъжи.
Изгубени мълчим на края
от многото “ защо” и “как”.
На кой са дрехите гадая,
че скри ги под леглото с крак…
Fields marked with * are required