Fields marked with * are required
РЪЖДИВО
Като стрела отровна
тъгата ме настигна
и черната й болка
дълбоко впи се в мене.
И цяла нощ безсънен
въртя се без да мигна
сред мислите за тебе
и празните вселени,
където ти изчезна …
И сякаш падам в бездна
когато се опитвам
очите да си спомня,
с които ме погледна
след думите железни,
И те ръждиво глозгат
с устата си злокобна,
и късат на парчета
любовната ми кожа,
в която съм разпръснат
като разбита стомна,
че вместо хладно „сбогом”
да бе забила ножа…
18.09.2014
Fields marked with * are required