РЕКВИЕМ

РЕКВИЕМ

Няма как в ковчезите
да сложат прави мъртвите
сякаш,че са живи …
Затова недей бъди в леглото дълго,
все едно си мъртва…
Изправи се като вик откъртен
в страст ,която ни гори щастливи
с огъня в кръвта ,дето не гасне.
Навикът от смърт е по-опасен…
И от живите бъди по-жива,
даже да е трудно да понасяш
болката ,която те разяжда,
/болката е белег на живот /,
щом помислиш ,че смъртта разделя!
Мъртвите от памет ги боли.
Другото им пълно е и равно.
И животът е безкрайна жажда
в плачещите погледи на свещите,
дето тръпнат с пламъчни очи.
Угасена тишина се стели
там ,където дълго се мълчи
в струя дим над восъчни постели.
В своя миг човекът с вик се ражда,
и така ,че е дошъл личи.
Любовта е нежната му съпротива
на това ,което го очаква
чак до тъмната и необятна бездна…
В нея през различен вход ще влезнем
с теб,но до последно ще си вярвам,
че не съм сгрешил да те намеря,
даже и когато си отиваш,
даже и когато си отивам,
знам ,че никой няма да си тръгва,
както няма с теб да се изгубим.
И след края си ще бъдем влюбени,
докато дъжда с небето слезе,
за да ни прегърне …И изчезнем.

17.11.2014

Leave a reply