- февруари 3, 2015
РАЗМИНАВАНЕ
В живота дълго
дебнех онова,
което всъщност
никога не идва.
И сляп оставах
вечно за това ,
след мен което тича
да ме стигне.
Целувах
незапомнени жени,
а верните
ме чакаха до края.
Зад навик,в самота
човек стои
и тя с длето от болка го
дълбае.
И както гърбица
я мъкна с мен,
под тежестта на
грижите приведен.
Дори изцяло
да е съвършен,
за всички ни животът
е последен!
До синьо удрях ,
стръвно зачервен,
мечтата си,
която все пропада…
Късметът е
на метри преди мен,
но точно с него
рядко си съвпадам.
Leave a reply
Fields marked with * are required