Fields marked with * are required
ПЪРВИ УЧЕБЕН ДЕН
Звънец звъни …И в детските ръце
букет от светли възгласи наднича.
И бие мъничкото им сърце
с вълнение като сърце на птиче.
А те стоят в редички по един
и търсят с поглед погледа на мама
И седнали на своя първи чин
опитват се до нея да застанат.
И тя с прелели от любов очи
си мисли :Боже ,туй кога се случи:
до вчера то по бебешки пълзи ,
а днес е първолак… И ще се учи.
И всичко сякаш става само миг ,
и този миг я връща в детски спомен,
когато всеки тръгва ученик ,
а пък света е някак си огромен.
Но ден преди това мен ме срази
това ,че чух едно дете да хлипа.
Попитах го :защо?… А то в сълзи
Отвърна :утре детството отлита …
Ах ,милото ми,чакай ,как така?
Та ти дете си още ,я почакай!
И дълго ще си в златната река,
додето спреш до някой тъй разплакан
и чуеш туй ,което казваш днес,
когато за сълзите го попиташ.
Тогава ,като мен , ще разбереш ,
че детството наистина отлита,
но не съвсем ,дете …Но не съвсем !
А днес – честит ти пръв учебен ден…
14.09.2014
Fields marked with * are required