Fields marked with * are required
ПРИЗРАК
Когато с любовта си се сбогуваш
си чужденец във родния си град.
И улиците с хора чувстваш пусти.
Подобно призрак бродиш помежду им .
Обхождаш мисли и броиш на пръсти
места където сте били щастливи.
И тайно се заглеждаш завистливо
след влюбените двойки покрай тебе.
Насила се усмихваш… И е криво
небето ,дето двамата ви гледа
застанали един от друг далечни.
И нямаш сили ,нито съпротива
да промениш застиналата вечност.
Към нея и към себе си пътуваш,
със всяка стъпка ставаш по-обречен,
когато с любовта си се сбогуваш.
Fields marked with * are required