Fields marked with * are required
ПРАЗНОТА
- февруари 24, 2015
Небето като поглед на разлюбен
с тъгата си захлупи ме до кръста.
И вместо вятър ,духна стих изгубен
отвял калинка от върха на пръста ми.
А упреците само в мене сочат.
Калинката без точки си отиде.
И аз ги подредих на многоточие,
което влюбен или луд ще види.
И шепите си с тишина изпълних,
че думите ги изкълваха птици,
с които отлетя …До смърт се стъмни.
И скъсаха се лястовичи жици…
Сърцето ми увисна…Безтегловно.
Замята се напред –назад горкото.
Тежеше му една сълза оловно.
И стече се на струйка от окото.
„Отивам си”,а как съм не попита,
Декември беше топъл като юли.
с косите ти от натежало жито
и с цвят на сочни праскови и дюли.
Не можеш да простиш наполовина
и половината да си отровен,
защото любовта е неделима
и няма как на две да я разпорим…
И няма как на части да обичам ,
когато разпиляваш се на срички.
По кожата ти себе си да сричам,
А ти да си високо …И над всички …