Fields marked with * are required
По – тайната вечеря
За бедните налях тринайсет чаши,
/богатите – тях има кой да черпи/,
за босият им ден обвит с гамаши,
за погледа им луд огризал черепа.
След две хилядолетия на страсти
Апостолите сбрах с Исус да питам:
„Защо Бог в слабия неволи праща,
а силните дарява със събития?
Защо на милосърдния домът му
от грижи е олющен …И изстинал.
А който в злост е обковал умът си,
е с четири листа на детелина.
Защо е надарил крадеца с пръсти
от просяк взети все беди да прави.
И чий Спасител днес виси на кръста,
небето нека каже …И наздраве!
За празната им маса всяка вечер
пробита от юмруците им гладни.
За любовта , която е далече
избягала в чужбина ,с който падне.
За пълният със страх живот без радост,
причакващ подло с поглед на убиец,
прикрит зад ъгъл от лъжа и гадост,
протягащ длан ,а в другата – нож криещ…
За глозганата им до кост надежда,
която труп е на пречупен ангел.
Събрах ви в тази нощ и ви поглеждам
с очите им,които в Бог не вярват.
За пътя им безводен,пуст и прашен.
За прошката,Апостоли ,да пием!”
Но с дупки бяха дървените чаши
на тайната вечеря на светии…
14.05.2014
Fields marked with * are required