Fields marked with * are required
ПОЛЕТ
С криле на диви гълъби очите ми
кръстосват като ножици в небето
и сякаш го разрязват на събития,
в които болките в една са слети.
А облаците са небесни камъни
подпрели с гръб вратата му към Рая.
Отлитат гълъби,долитат гарвани,
които от рождение ме знаят.
Тежи от крясък и вина препълнено,
и всеки миг ще плисне върху мене,
подобно дъжд над прежаднели кълнове
изплезили езици прегорели.
И погледът ми го крепи молитвено.
Затворя ли очи- ще се събори.
Навярно затова се цъклят мъртвите,
за да остава винаги отгоре.
Но жив съм… И кръвта ми ври от пролети,
които преживях по гръб в тревите
ръцете си разперил ,сякаш в полет съм,
додето в мен глухарчето не литне.
30.05.2014
Fields marked with * are required