ПОЛЕТ

  • date
  • февруари 25, 2015

ПОЛЕТ

С криле на диви гълъби очите ми
кръстосват като ножици в небето
и сякаш го разрязват на събития,
в които болките в една са слети.

А облаците са небесни камъни
подпрели с гръб вратата му към Рая.
Отлитат гълъби,долитат гарвани,
които от рождение ме знаят.

Тежи от крясък и вина препълнено,
и всеки миг ще плисне върху мене,
подобно дъжд над прежаднели кълнове
изплезили езици прегорели.

И погледът ми го крепи молитвено.
Затворя ли очи- ще се събори.
Навярно затова се цъклят мъртвите,
за да остава винаги отгоре.

Но жив съм… И кръвта ми ври от пролети,
които преживях по гръб в тревите
ръцете си разперил ,сякаш в полет съм,
додето в мен глухарчето не литне.

30.05.2014

Leave a reply

Fields marked with * are required