ПОЕТ

  • date
  • февруари 4, 2015

ПОЕТ

Звънът камбанен след поета,
сковава кръст от стиховете:
човеците са в зверовете,
а зверовете във човеци.

И този звън е мъст и рана,
за времето, което мина.
Смъртта му на живот е равна -
по-честната му половина.
Прегърнал участта на камък,
в оловна точка е прицелен.
В “Последно”плакал до Вапцаров
със сляпото око на Гео…

Конецът битието вързал
от очевидност се е скъсал.
За всичко винаги е бързал,
но сам за себе си е късен!

Leave a reply

Fields marked with * are required