Fields marked with * are required
ПОЕТ
Звънът камбанен след поета,
сковава кръст от стиховете:
човеците са в зверовете,
а зверовете във човеци.
И този звън е мъст и рана,
за времето, което мина.
Смъртта му на живот е равна -
по-честната му половина.
Прегърнал участта на камък,
в оловна точка е прицелен.
В “Последно”плакал до Вапцаров
със сляпото око на Гео…
Конецът битието вързал
от очевидност се е скъсал.
За всичко винаги е бързал,
но сам за себе си е късен!
Fields marked with * are required