ПОВЕСТ

  • date
  • февруари 25, 2015

ПОВЕСТ

Приятелят получи неочаквано
зелена карта с виза за Америка.
И всички близки до един разплакани
с прегръдка хукнаха да го намерят,
да се докоснат тайно до късмета му.
И път без тръни да му пожелаят,
че важното е винаги пресметнато
от някой ,който никога не знаят.
Съседите му ,сцепили езиците ,
надничаха в яда си от балконите
и в клюката помежду тях си тичаха.
От завист изпотиха се шпионките.
Старицата от партера трепереща
затътри мъката си по децата ,
които цяла вечност там живеят,
с молба колет по него да им прати.
Жената на ключаря от мансардата
отключи размечтаното си дишане
от скуката с надежда да избяга
там дето ,че не се заключва пише .
А той се сви на камък вътре в себе си
в най-тъмния си ъгъл …И заплака
за своя свят оставащ при съседите
и онзи ,който надалеч го чака …

09.11.2014

Leave a reply

Fields marked with * are required