Fields marked with * are required
ПЛЕТ
- февруари 25, 2015
ПЛЕТ
Плетът ,стена от сплетени змии,
пресича през света …И го разсича
на свят ,където зло под страх пълзи
и друг ,в когото лесно се обича!
Така и с тебе ,щом сплетем ръце,
сме плет, делящ любов от друго нещо.
И в процепите му сме със сърце
опитващо очите ни да срещне,
че граница е на живот със смърт
плетът …Но не разделя ,а събира
душите ни ,останат ли без път.
И като стон в средата им се спира.
И сплита хляб от сълзи и съдби,
тъй както сплита плитки на момиче,
което по жениха си скърби ,
додето той на друга се обрича.
Извива гръб плетът…. И свива кош,
за да нахвърля в него всички рани
които пазят спомена за лош.
А подир туй – на чисто да остана .
03.10.2014