Fields marked with * are required
Писмо
- февруари 25, 2015
Писмо
/На С./
Вместо себе си ключ ти изпратих
запечатан в плик … И една книга ,
че щом всеки път с длани я хванеш,
в моя свят твоят дух да пристига,
за да може ,когато прелистваш
и се ровиш сред болните думи,
от тъгата ми миг да почувстваш ,
и в сърцето ми да се изгубиш.
Да усетиш венеца от тръни,
с който свети главата ми нощем,
как си впива бодливите зъби
и как съмва, а той боли още.
Как от стихове капе кръвта ми,
непокръстена и еретична ,
и попива в Христовите рани,
а след туй , дори злия обичам.
Как заключих в дома си вратата
и си тръгнах от него безпътен,
и изричах на глас тишината
като ехо в небесния тътен ,
в който чух как Всеблагия горе,
своя ключ в някой ден ще ми прати.
И небесното ще си отворя,
както ти ще отключиш вратата ми…
24.01.2015