ПЕСЕН

ПЕСЕН
Момче на улицата Главна пее
и с песента му Главната танцува,
а отминаващия свят по нея
върви загърнат в себе си… Нечуващ…
И крачи с бързи крачки сляп от грижи,
но към момчето даже не поглежда,
а песента в тъгата му се ниже,
че никой вече час не се навежда
паричка в шепата му да остави
и с нея да нахрани песента му,
ала момчето пее… И се дави…
И тя разпаря като с нож гласа му.
Издига се високо над земята
с надежда милост в някой да събуди.
Като ранена птица се премята
в очакване да го споходи чудо,
което шепа стоплени монети
в ръката му усмихнато да пусне.
Момчето после да отиде, дето
продават чай и гозби много вкусни.
Премръзналия глад с тях да засити
и стоплено след туй да помълчи.
На възел връзва гърлото си свито,
че в бедността му песента горчи…
И даже да не иска ,пак ще пее
на Главната с протегнати ръце
коремът му ,когато огладнее.
И топка жал е малкото сърце,
че песента е оживяло чувство,
което само слепите очи
ще видят…И скръбта му ще почувстват,
додето песента му там звучи.
И като луд гласът му ще се лута
сред бързащите хора и коли,
че пее се от радост или мъка,
но песента от мъката … боли!

21.11.2014

Leave a reply