ОТТАТЪК ЗРИМОТО

  • date
  • февруари 6, 2015

ОТТАТЪК ЗРИМОТО

Опивам се от думи,както с виното,
от бяс и лудост в тях: без грях виновен съм!
В стиха ми сякаш ураган преминал е.
Лежа дърво , изтръгнато от корена…

Картечът им оставя дупки в мислите,
които са стената за разстрелване…
Мирише на барут… И кръв разплискана…
И зее сляпо, еднооко челото.

За мъртвия добро е само нищото,
свободен е на думите от бремето!
Опразнени и бели зеят листите,
като врати отворени през времето…

Смъртта е милост…Скрива с длан очите ни,
за да успокои неукротимото,
преди да ни качи върху плещите си
и да ни пренесе оттатък зримото.

Leave a reply

Fields marked with * are required