Fields marked with * are required
ОТТАТЪК ЗРИМОТО
- февруари 6, 2015
ОТТАТЪК ЗРИМОТО
Опивам се от думи,както с виното,
от бяс и лудост в тях: без грях виновен съм!
В стиха ми сякаш ураган преминал е.
Лежа дърво , изтръгнато от корена…
Картечът им оставя дупки в мислите,
които са стената за разстрелване…
Мирише на барут… И кръв разплискана…
И зее сляпо, еднооко челото.
За мъртвия добро е само нищото,
свободен е на думите от бремето!
Опразнени и бели зеят листите,
като врати отворени през времето…
Смъртта е милост…Скрива с длан очите ни,
за да успокои неукротимото,
преди да ни качи върху плещите си
и да ни пренесе оттатък зримото.