Fields marked with * are required
Отиваш си …И в мене стана тъмно,
а в стаята ми заваляха думи,
в които чувах как съм те изгубил
и как е тихо вече помежду ни.
Така привикнах с теб ,че ми е пусто,
когато с погледи не те достигам.
Със спомени те милвам ,вместо с пръсти.
Високо в мислите си те издигам.
И ти ,като хвърчило се премяташ,
повярвала ,че любовта е всичко,
което само със сърце се смята,
когато си до някой …И обичаш!
Не ме обичай ,както те обичам,
че подир този миг,в който се губим
на ново любовта си с друг ще сричаш…
И помниш ли ме ,ще е много трудно…
06.01.2015
Fields marked with * are required