ОСТРОВ

  • date
  • декември 26, 2014

Докато пием чай с очи премрежени,

светът минава под ръка с момичета
и уж след тях поглеждаме разсеяно,
а жадно с погледи ги разсъбличаме.

И времето в безвремие разлято е.
Без глас нашепват ни от стих поетите
за тръгващото си от нас и лятото
по стълбата въздушна на куплетите.

Припомняме си трепети отминали
а тайно се оглеждаме за новите…
И спомените, айсберги изстинали,
с шушулки лед наместо с нож ни ровеха.

Мечтите ни са острови във времето,
по стъклен бряг на сънища катерим се…
Ала на остров само ще намерите
това, което носите със себе си.

Leave a reply

Fields marked with * are required