Fields marked with * are required
Докато пием чай с очи премрежени,
светът минава под ръка с момичета
и уж след тях поглеждаме разсеяно,
а жадно с погледи ги разсъбличаме.
И времето в безвремие разлято е.
Без глас нашепват ни от стих поетите
за тръгващото си от нас и лятото
по стълбата въздушна на куплетите.
Припомняме си трепети отминали
а тайно се оглеждаме за новите…
И спомените, айсберги изстинали,
с шушулки лед наместо с нож ни ровеха.
Мечтите ни са острови във времето,
по стъклен бряг на сънища катерим се…
Ала на остров само ще намерите
това, което носите със себе си.
Fields marked with * are required