Fields marked with * are required
Омушичи се
- февруари 20, 2015
Омушичи се с мисли живота ми …Стана му тясно…
Без причини въпросва се,търсещ лекарство за мъка,
че го хапят до кръв… И до синьо го стискат тъй бясно,
че ухото допреш ли ще чуеш отвътре как пука.
И завързват ръцете му писък на паднали птици.
Със тревожност го пълнят,а той пребледнява до сиво
без да знае защо тези мисли са стръвни мушици.
И почувствал студа като щъркел от мен си отива.
В мен презряват вините… Една подир друга окапват
натежали с ненужност и слабост от много любови.
И пшенично разпръснат стихът ми покълва за кратко
с вкус на хляб и на обич…Без чувство за страх и окови.