ОБРЕЧЕНИ

  • date
  • февруари 3, 2015

ОБРЕЧЕНИ

За хубава си хубава,
за вярна си невярна.
На топка свита в ъгъла,
с очи от жар ме парваш

Извивките ти в тялото
са сърпове преплетени.
С парче забито в цялото
лежиш под мен разсечена…

Не вярвам,че си истинска-
и зъби впивам в шията…
От лава са инстинктите-
и като вълци вием.

Така изпълваш нищото,
че пръскам се на атоми…
В средата ти огнището
докрай изпи ме лакомо.

И друг,щом тъй докосне те,
светът зад мрак зазижда ме!
За туй смъртта очите ни
затваря… Да не виждаме…

Leave a reply

Fields marked with * are required