НЯМАШ ПРАВО

НЯМАШ ПРАВО
/На синовете ми Йоан -Симеон и Алек /

Нямаш право да забравиш думите,
дето те заклеха да обичаш,
да си свой в безверие сред чуждите
и сред подли – свой да се наричаш…

Нямаш право да си бледи спомени,
да си леден въглен на сбогуване,
да си истина с лъжи отровена,
навик да си вместо лудо влюбване.

Нямаш право да не чуваш птиците,
да не виждаш слънчевите блясъци
и да са накацали по жиците
врани в теб наместо бели лястовици.

Нямаш право да си да си глух за болката ,
сляп да си за мъката на другите,
да си мъст – око за две …И толкова.
И да си безцветен с пеперудите.

Нямаш право пепелта в сърцето си
да изсипеш в извора на жадния,
да изтръгнеш кръста от ръцете му,
да не бъдеш хляб и сол за гладния.

Нямаш право да не помниш мъртвите,
да затрупаш кръв и обич с камъни,
Да не си камбанен звън над църквите,
вместо гълъби да храниш гарвани.

Нямаш право да си крясък в мислите,
дето са потънали в смирение,
злоба да си като гръм надвиснала,
да не си молитва и спасение…

Нямаш право да забравиш всичкото,
дето ти написах… Ти оставаш.
Нямаш право,синко,че …обичам те!
За останалото – сам решаваш…

Leave a reply