Fields marked with * are required
Ноктюрно
- февруари 20, 2015
Ноктюрно
Додето нося чай,кафе варя
за този свят,пред мен по турски седнал.
И вслушан в болките му ,тих вървя,
под камъка додето не изчезна,
че най –висок се чувствам щом лежа
в краката на щастливата случайност…
И двайсет и едно зърна тежа,
покълнали в космическата тайна.
че мъж докрай съм щом съм до жена,
която с поглед влюбено ме гали.
Светът ,прикрит зад стъклена стена,
ревниво мига едро на парцали
и с яд без срам наднича в този миг,
с барутен поглед…И до смърт ни пали…
И знам – той по природа е мръсник,
но точно в любовта ми с теб – едва ли …