НЕРОДЕНА

  • date
  • февруари 25, 2015

НЕРОДЕНА

Помислена,но не и споделена,
като забрава пълна с невъзможност,
мелодия си ,ала забранена,
че щастието винаги е сложно.

Копнежът ми така и не отмина.
Облизвам рани,белези лекувам.
В заблудите ,горчиви като вино,
понякога на хладен се преструвам.

И чувствам липсата ти как със нокти
дере хастара на душата бяла.
И кожата ми ,влюбена и потна,
е смъкната до глезените цяла.

По безразличие съм… И по вени.
И няма как сърцето си да скрия,
и нека си момата неродена,
аз ще съм с тази,дето вечер пия.

25.05.2014

Leave a reply

Fields marked with * are required