Fields marked with * are required
НЕРОДЕНА
- февруари 25, 2015
НЕРОДЕНА
Помислена,но не и споделена,
като забрава пълна с невъзможност,
мелодия си ,ала забранена,
че щастието винаги е сложно.
Копнежът ми така и не отмина.
Облизвам рани,белези лекувам.
В заблудите ,горчиви като вино,
понякога на хладен се преструвам.
И чувствам липсата ти как със нокти
дере хастара на душата бяла.
И кожата ми ,влюбена и потна,
е смъкната до глезените цяла.
По безразличие съм… И по вени.
И няма как сърцето си да скрия,
и нека си момата неродена,
аз ще съм с тази,дето вечер пия.
25.05.2014