Fields marked with * are required
НЕВЪЗМОЖНО
- февруари 24, 2015
С теб всички светофари са „червено”.
Тревогата е жълта,но не плаши.
И чакам да примигнеш на „зелено „
в онази невъзможна обич наша.
Усилието ми да те обичам
скрих надалеч от погледи и думи.
По нерви съм ,когато се събличам,
а ти си страст покрита от парфюма.
От триене телата ни са огън
и като две светулки светят в мрака .
И ми е трудно,/или пък не мога /,
да знам ,че някой друг след туй те чака .
И те изпращам със букет от клетви
щом утрото ревниво ни огрее,
че хоризонта е небесна летва,
която слънчевия скок копнее.
Тогава спират всичките вселени.
Умирам.И тъгата ме дълбае.
И чувствам още как лежиш до мене
а другото – мъжът ти само знае.