Fields marked with * are required
НЕБЕСНО СЛАБОВОЛИЕ
Създателят безименно мълчи
изгубил милост за рода човешки
със слепи от видяното очи
че туй двуного е и връх , и грешка…
Да беше повече се постарал,
щом смеси десет клетви с кал в човека .
На Ева тайна ябълка бе дал,
но тя я сподели с безброй прасета.
И уж го сътвори по образ свой,
а сякаш майстор бе самият дявол.
Или в небесната обител той
се беше гледал в криво огледало.
Ръце му сложи-да се моли с тях.
В устата му-словата Свои сложи,
но вместо страх след сторения грях,
кесията си стиска , както ножа.
За тази тленна твар днес чувства жал,
но вече да я промени е късно.
И най-добре да стане пак на кал,
а клетвите са птици…ще ги пусне…
Fields marked with * are required