На Валентин Дончевски

. .
На Валентин Дончевски

Седем дни Бог създава света ,
а на осмия плака в съмнения
и издигна въздушна стена
между мъдрия и между гения,
че изпече в най-черната пещ
своя най-бял хляб с чувство за съмване.
После сложи в душата му свещ
да му свети по пътя през тъмното.
И го пусна да крачи навред
по земята пияна от кръгове,
а той куцаше с поглед от лед
и се блъскаше в буци и кълнове.
И спасително вдигна ръце,
уморен от двуногото крачене,
с издълбано от грижи сърце,
а във джоба си с две слепи зарчета,
към Всеблагия,който стаен
в тишината си с поглед го следваше,
че нощта му превърна се в ден,
а живота му в списък от ребуси .
И напразно добрият късмет
все очакваше ,ала той бягаше
като сянка пред него напред.
И в ума му накацаха гарвани
И разбра ,че човек е висок
щом по стълба с криле е в небесното,
и тогава премъдрия Бог
пръсна погледа му като кестени.
Подир всичките земни тъги
в тях наръси от космоса пепел…
И в най-дългата зима го скри,
за която от звезди блуза му плете…

16.02.2015
Йордан Пеев

Leave a reply