Fields marked with * are required
Натежало
- февруари 24, 2015
Натежало
Двунога песъчинка съм …Вървя
без сянка в мрак раздран от хищни мълнии.
А той ,като събудена вода,
на тишината кладенеца пълни.
Дочувам как бълбука и расте,
покривайки пробитото й дъно,
с отломки от омразни светове,
в които сам стоя… И ми е тъмно
И в него, като камък натежал,
изхвърлям от душата си тъгата,
за да не чувства болка,страх и жал
в бездънното око на тишината,
където в песъчинка ще заспя,
щом на клепача през ръба прелее
на друга песъчинка от скръбта.
И с пясъка невидима се слее.