НАРОЧНО

  • date
  • февруари 20, 2015

НАРОЧНО

Сляп от надежда
опита стискам.
С пранги на жребий
вързан е риска.

Спънат в живота.
падам сред тайни,
и с неохота
уча безкрайно.

Фалш се оказа
всичко любимо,
като зараза
неизлечимо.

Зад яснотата
дебне убиец,
и деликатно
зад думи се крие.
В слово и мисъл
губят се чувства,
губи се смисъл
На света идваме
без да го искаме,
и се молим за него,
когато умираме.

Leave a reply

Fields marked with * are required