Fields marked with * are required
ГРЕШНИЦА
Боже ,как старомодно се смее
и навива на пръста косата си,
щом отвори устата си –пее
с дрезгав глас на прегракнали дяволи.
С миглите си замита въпросите
при кого и къде е нощувала.
И преглъща греха от абортите ,
сякаш само любов е сънувала.
И макар , че катранен е щъркела
в който вярва,че носи й щастие,
взира още очите си в ъгъла
на небето ,от болка прашасало.
На токове катери се …Смее се…
Разлюляна сече на червено,
към отсрещния мъж,който грешен е
затова,че избра Магдалена.
Fields marked with * are required