Fields marked with * are required
Наздравица
- февруари 24, 2015
Наздравица
Този влак за самотници, в който с теб чужди седим ,
но в различни купета без номер и място,без име,
преминава през гари ,където в табели висим
безпощадно изписани с всичко,което рани ни .
И се гонят очите ни ,вплетени в гъстия мрак ,
с несъгласни посоки и думи ,в които се губят.
Преминава край нас и през нас този призрачен влак
и след него безхлебни стърнища сме жънати с лудост.
Прекипяват подобно на вино несбъднати дни
от сънувана нежност и ласки жадуващи чудо,
и крайпътни дърветата стреснато бягат встрани
осъзнали ,че с тебе без обич пияни сме с друго.
Този влак за самотници няма начало и край.
Нека вдигнем чаши с наздравица в спомен прощален.
Може би любовта е единствено зримия рай,
ако може да слезем от него… И пак сме начало…