Мъжът на стриптизьорката

Мъжът на стриптизьорката съблече
последната останала му гордост.
Затръшна си живота … И далече
замина под въздишката на Господ.

А тя след него сви се и посърна,
облечена в най-дългите си рокли.
И молеше се той да се завърне,
да я прегърне пак …И да я стопли.

А цъкаха с език през яд мъжете,
че кръчмата в квартала им затвори
и при съпругите стоят си вечер
припомняйки си лютите запои.

Преглъщаха ракията със злоба,
забили лактите си в самотата.
И мислеха от днес къде ще ходят,
щом на пилона няма я жената.

„За чий …е тази чест?Пари си има…
На кой се прави ,дявол да го вземе?…”
А тя забрави първото си име.
И кръсти се Мария Магдалена.