Fields marked with * are required
МЪЖКО
- февруари 3, 2015
МЪЖКО
При БОГ и при жена се ходи сам,
при извор ,както прежаднял отиваш.
И с едри глътки дълго пиеш там,
додето се наситиш… И преливаш…
Ограждаш се с ресни от светлина.
Препил си,а си лек …И не е тежко.
Повит от нея ,като с пелена,
не си човек, а сякаш друго нещо.
И уж си тук ,а сякаш си насън,
и чувстваш всеки страх като последен.
При БОГ и при жена се чува звън-
при нея от стъкло,при него -меден…
Забит в страстта от слабост като клин
пред БОГ и пред жена мълчиш наведен.
За всичко има грижа той …Амин!
За другото е другият след тебе…