МЪЖКО РАЖДАНЕ

МЪЖКО РАЖДАНЕ

От мъжко раждане проплакват стихове,
с гласа на ангели , с очи на гълъби.
Страхът предречен е и пръснат в истини.
Лъщят в небето им звезди озъбени.

И газят в бистрото,плитко мълчание,
че Бог над всички е… И не на всеки е…
Заклещен в шепота от разстояния,
за всичко вяра е в милион безверия.

Изгубват чувството ,щом търсят смисъла.
Ръжда животът е… До кост разяжда ги.
И в раждането са от смърт зависими,
която в белези ,след туй познава ги…

Забила зъби е връвта във пъпа ни,
И с вик се мятаме докрай в апатия
Нагоре падаме…От кръв окъпана
разпъва вените като разпятия…

От думи мъртви сме или от стихове
и се захвърляме – случайни зарчета.
Юмрук без пръсти е сърцето…Тихо е…
От мъжко раждане се пръкват старчета.

Leave a reply