МЪЖЕ

МЪЖЕ

Големите мъже сълзите крият
и в кладенец от мисли се заравят,
а болката като ракия пият.
Сънуват …И тъгата си забравят…

И стискат тишината си в юмруци.
От нокти погледът им е разцепен.
Със зъби драскат камъни и буци,
с които ги замеряха джуджета,

че спомените са кървящи рани,
които със забрава се лекуват.
Големите мъже са бели врани
там , дето гарвани не съществуват.