МОЛБА

  • date
  • февруари 24, 2015

МОЛБА
Денят ,когато всеки ще изчезне,
а с него всичко ,идва изведнъж,
че краят ни е овъглена бездна ,
в която сипем се ,тъй както дъжд .
И всичките тревоги и неволи,
ще угаси разплиснатия миг.
И просто сме несбъднати глаголи
в мълчание , мечтало да е вик .
Затуй подай,преди да ни се случи,
наместо длан –крило и благослов,
че на живот,когато с теб се учим
небе е нужно само…И любов…

Leave a reply

Fields marked with * are required