Fields marked with * are required
МИНАЛО В БЪДЕЩЕ ВРЕМЕ
Тревожно сънена и с вид намръщен,
с гласът ми ще те спре вратата:
Защо се връщаш късно вкъщи?
Къде се шля ?- и тъй нататък…
С измислици ще ме занасяш,
а аз през думите ще слушам,
и в спомени ще се пренасям,
подобно дим,докато пуша…
Преди години,май хиляда,
и аз тук като теб се връщах .
И вече старият ти дядо,
така ме чакаше във вкъщи.
Преглъщаш думи,но се сещам,
къде и след какво си тичал,
и зная че си бил на среща
с момиче…И си го обичал..
За мен е страшно неприлично
с тебе за това да разговарям…
Уж времената са различни,
ала мъжете се повтарят.
Fields marked with * are required