МИГОВЕ

МИГОВЕ
Не помня времето си ,нито себе си .
Не помня как съм се родил и как пораснах,
Не помня младостта …И старостта не помня.
Единствено си спомням мигове,
в които съм пътувал към Земята ,
през тъмните тунели на Вселената.
И как минавах пряко през звездите,
подобно на изгаряща комета.
И само метеорите разпитвах
къде е скрита синята планета,
върху която като тях да падне
духът ми …И така да се родя.
Душата ни е падаща звезда .
И чувствах как се разминавам с мъртвите
души ,които от света си тръгваха ,
тъй както в някой ден и аз ще сторя,
небето щом внезапно ме повика.
И пак назад душата ми ще литне.
Единствено душите ни пътуват
през време ,през пространства и през залези,
през чувства и през мисли,през любови…
В телата ни ,додето се сънуват,
душите ни като вода се плискат
запомнили онези кратки мигове,
в които съм дошъл ,за да си ида…
А другото не помня …И не искам .

Leave a reply