МАШИНА ЗА ЧУДЕСА

  • date
  • февруари 24, 2015

МАШИНА ЗА ЧУДЕСА

Да повървим стоейки …И да минем покрай себе си ,
да видим сянката си как от плещите ни слиза
в краката ни… И как разтваря прашните си челюсти,
с които хищно пътя подир нас ,подобно кост ,огризва.
Да видим всичките си татковци и смуглите си майки ,
и слабото си тяло ,дето като кораб-призрак носи
от всичките души ,живели в нас преди, останки.
Мълчанието си да слушаме с гласа на милиард въпроси.
В капаните за сънища да чуем как пищят кошмари
под профила озъбен и студен на думите обесени.
И през гърба лицата си да видим страшно стари,
и как крилата ни като след битка са провесени.
Да бръкнем в джобовете празни на забравата
и части на машината за чудеса в тях да открием .
И тъй да я сглобим ,че с нея да избягаме,
където дълго сме били ,преди да станем ние…

Leave a reply

Fields marked with * are required