МАХАЛО

  • date
  • февруари 24, 2015

МАХАЛО

Човекът е часовник без стрелки,
затуй различно времето пресмята.
И стиска в дланите си две халки,
че с тях под себе си държи земята,
която виснала като топуз
на края на махало се люлее.
И той ,до колене затънал в пръст,
изпъва жили …И така живее
обтегнат като корда между туй ,
което тегли и което гледа.
И само изтерзания му вой
е в края му единствена победа,
че ще се скъса в някой ден на две
кончето в него , тъничко щом стане.
Махалото,тогава ще се спре
да може друг халките му , да хване…

Leave a reply

Fields marked with * are required