Fields marked with * are required
ЛОНДОН
- февруари 24, 2015
ЛОНДОН
Бие бавно сърцето милионно на спящия Лондон.
Двуетажна ,червена самотност в дома ми ме връща.
И в стъклата й виснала свети Луната огромна
край гирлянди светулки ,които ме водят към вкъщи .
И проблясва оловно лицето на тъмната Темза
под сребристия трепет на вятъра , галещ водата.
И се плъзга по нея мъгла…И реката изчезва .
Уж съм тук ,а усещам ,че сякаш минавам оттатък.
Думите ми са хор,който моят език не разбира.
И напразно в ръцете държа диригентската палка.
Тишината опитвам с очите си да дирижирам,
ала тя е солена следа…И попива след малко …
Аз не зная пред мене какво или кой ме очаква.
Подминавам ъгли и завои без чувство за чудо
И ме смуче доволно беззъбата челюст на мрака ,
и поглъща ме тъй ,че не искам след туй да се будя…