Fields marked with * are required
Къща
С блиндирана , тъмна врата зее призрачно къщата,
в която ме връщат години преминали в лутане.
Без допир на топла ръка е ръждясала дръжката ,
жадуваща силното рамо и рязкото бутане.
Прекрачвам над мисли… И блясва светулка в запалката.
Отхапва в средата парче от корема на мрачното.
С протяжната болка на пантите щраква ключалката…
И въздухът в стаите е натежал от очакване.
По тънките пръсти на свещника с нокти от пламъци,
проплакват със сълзи от восък очите на огъня.
Рисуват със сенки в стените танцуващи замъци
и виждам на дявола как му пораснаха рогове.
Провисват на паяка в ъглите сребърни чергите,
с които зави ме… И смука душата през жилото.
В ръцете си стискам трохите от хляба си вчерашен,
кръвта да попия след хищните зъби на прилепи.
Припомням си шумния смях и очите на хората,
които сега са смразени от снимки и спомени.
В мазето отивам ,когато вървя в коридорите.
Прехвърлям тавана… И крача в звезди ококорени.
И тъмна врата…И пътека съм водеща в къщата .
И вътре съм,както отвън зад стени…И отсреща съм.
Не съм си отивал оттук,но и нямах завръщане,
И в нея живях с тебе,без никога да се срещнем…
Fields marked with * are required