Fields marked with * are required
КРЪВ ОТ ВИНО
От вино сътворих си кръв ,Исусе,
в надежда чудо като теб да сторя,
но в себе си щом влях го, ме раздруса
тъга от разпната ти история.
Почувствах как пълзи през мене бавно
човешката ти болка с Божи смисъл.
Поисках за ръцете да те хвана,
но вместо длани стиснах птичи писък,
че дланите ти бяха приковани
за сянката на кръста,в който страдам.
И сложих устни в кървавите рани
да пия болката ти за награда,
в която се опита да обичаш
двуного ,дето в демони се лута.
И в полудялата си мъка тичам
безплътен ,страховете си да срутя.
Пияна пъпната ми връв се скъса
и като бич побъркан се замята,
разсичайки неверните ми пръсти ,
с които милвах Юда по главата.
Ребрата ми ,дъги от стара бъчва,
огънати пращяха в бледо тяло
което с името ми се измъчва.
И нажежи сърцето ми до бяло
онази кръв ,направена от вино,
с която пробвах като теб, Исусе,
да сторя чудо с топлата си глина
и светъл като Лазар да възкръсна.
В очите си бадемите разпитах
за теб …И те разцъфнаха щастливи,
че виждаха Мария Магдалена
додето съм сънувал Мона Лиза.
Fields marked with * are required