Fields marked with * are required
КОЛЕТ
- февруари 24, 2015
КОЛЕТ
Колетите за щастие са празни.
Отдавна пощальонът е забравил
адресите ,където ги очакват,
тъй както е забравил имената
на хората ,които ги изпращат.
И днес разнася писъкът на чайки ,
изгубили завинаги морето.
И вятърът е пощенска кутия
попила сол с безкрайните му тайни,
и думи ,сред които глух се скита
по път ,където две крила минават.
Морето вечно птици го разпитват,
защото знае вярната посока,
а тя отвежда право към брега,
където пощальонът е оставил
колетите за щастие…но празни.