Fields marked with * are required
КЛАУСТРОФОБИЯ
- февруари 4, 2015
КЛАУСТРОФОБИЯ
С мерак и гребен дните ми са вчесани,
стоят като мъже на първа среща.
Човек от кал и от мечти замесен е,
а за поета слагат още нещо.
За нищо не е късно,нито рано е
и всичко идва някак си навреме.
Опитал на живота от катраните,
зад пълни чаши с празен поглед дремя.
Шамани са шамарите получени
от всяка вяра за душата празна.
Надеждите ми са дувари срутени,
в които страхове по змийски лазят
Като вдовици скитат се годините,
от праг на праг,от дом на дом се лутат.
И крият зад усмивка драскотините
на спомен,който точно ги улучва.
По парапет се спускам с перипетии,
за мене стълбите са скучно място.
Въже плета оттука до небесното,
че в този свят отдавна ми е тясно.