Fields marked with * are required
КАМЪНИ
- февруари 26, 2015
КАМЪНИ
/на Пламен Анакиев/
Смълчани по библейски и безименни,
са камъните пръснати навсякъде…
От хората край тях ,случайно минали ,
избират спънатия в тях…И чакат.
С гранитен поглед си стоят на мястото ,
но смъртните различни са от камъка.
Един в друг бродят ,а земята тясна е
и гледат с алчните очи на свраката…
Зениците им в сребърници гаснеха,
от звън монетен в буден сън живееха.
Кесия е сърцето им ръждясало
и малки камъчета дрънкат в нея
Човек на камък си дарява името.
Кръщава го в смъртта си…И завинаги!
Дълбае с нокти в плочата незримото,
и с кътни зъби я гризат годините…
На късът хладен е студено рамото.
В безчувствена съблазън е оголено,
че по-дълбоко от човек под камъка
единствено и само ляга болката …
19.02.14