Fields marked with * are required
КАМЪК ПРИ КАМЪКА
- февруари 5, 2015
КАМЪК ПРИ КАМЪКА
С връзки вързани с тайни и с крачка напред
почва пътят…Така и завършва…
И топи се човек, както в огъня лед,
времето му когато привършва.
И оплита очите му идваща смърт,
през догарящи устни изстива.
Тя е данъкът „време”… И право за път,
който в облаци скрит се извива.
Спомените в черупки от миди хрущят
под краката му щом отпътува
и подобно на кости в тревата лъщят.
А мечтите – смъртта ги лекува.
Бъдещето е кадър от друг епизод,
този филм е финален за всеки.
През лицето с камшик удря този живот,
бръчките са на болка пътеки.
Гладни мисли за чест го оглозгват до мъст,
и на Богът духът му се губи.
И дълбае го кръст,и заклещва го пръст…
Посивява в дърво изкорубен…
И годините струпани в ляво тежат,
пред гърдите сърцето си носи,
Страховете в опънати сенки лежат,
под краката му, скитащо боси.
И зависим от случая,пълен самар,
натоварен надежди и дрипи
спира в пъпа на нищото… Зее бунар,
в който себе си с тях ще изсипе.
И когато го стори,се чувства тъй лек,
както в смърт и при раждане само…
Върху тези под него поляга
човек,
както камъкът ляга на камък.