Fields marked with * are required
Интернет грижа
- февруари 20, 2015
Интернет грижа
„Как сте , мили деца?
Вечерта нета често забива…”
Всеки броди тогава с бодлива самотност из чата.
Тя ,с обувки от грижата тесни,незрима отива,
там където остави деца при роднини да чакат.
И забравя за миг колко вълчо е чуждото място,
как леглото от смут е безсънно… И в него се мята…
Уж за кратко дойде ,ала вече до болка е ясно,
че най-дълго се точи това ,дето кратко се смята.
„А на татко ни дума ,че плача,когато говорим.”
И задавена сол от очите й в струйка се стича…
„И макар , че сме бездна със него…И винаги спорим,
вярвам той ,като мен, ви боли…А боли ли – обичаш…”
И децата екрана дълбаеха с погледи влажни,
като в кладенец сух се стопиха роднините в него.
„Още малко пари да спестя ,че парите са важни…
Вие само учете…ще дойда, деца…ще ви гледам…”
И клавишите милваха с думи лицата им бледи:
„Мама щом обеща,е така ….Мама никой не лъже…”
Тя ,с очите на лястовица,с топла нежност ги гледа
и с усмивка от синя тъга махва …После е тъжна.
Но годините трупаха жал между тук и оттатък.
И превита от нужда съдбата й тъй си остана.
А една вечер , както с децата си пишеше в чата,
тя угасна съвсем,а след малко угасна екрана…